Трябва ли ми касов апарат за онлайн магазин в България

От какво зависи дали ти трябва касов апарат

Най-разпространеното объркване е, че онлайн магазинът сам по себе си изисква касов апарат. Не е така. Задължението идва от чл. 118 от ЗДДС и Наредба Н-18 и се закача не за канала на продажба, а за начина, по който получаваш парите. Един и същ магазин може да дължи бон за едни поръчки и да не дължи за други, в един и същи ден.

Правилото в едно изречение: плащане в брой или в нещо, приравнено на брой, изисква фискален бон от регистрирано устройство. Всичко останало - банков превод, а при определени условия и наложеният платеж - е извън изискването. Оттук нататък статията е само разгъване на това изречение.

Важно е и какво НЕ е касов бон. Фактурата не е. Имейлът за потвърждение на поръчката не е. Разписката от Stripe не е. Товарителницата на куриера не е. Единственият заместител, който има значение за онлайн магазина, е разписката за пощенски паричен превод, и тя работи само при точно определени условия.

Матрицата по начин на плащане

Ето цялото задължение в една таблица. Проверката е към август 2026 по публични източници; Наредба Н-18 се променя често, затова потвърди със счетоводителя си, преди да настроиш магазина по нея.

Практическият извод за повечето български магазини: ако приемаш само банков превод и наложен платеж през Еконт или Спиди, днес не дължиш касов бон за нито една поръчка. Проблемът започва в момента, в който добавиш карта или куриер без ППП лиценз.

Кой куриер покрива бона и кой не

Изключението при наложен платеж не важи за „наложен платеж" изобщо. То важи за пощенския паричен превод - услуга, която куриерът може да предлага само ако притежава индивидуален лиценз по чл. 39, т. 3 от Закона за пощенските услуги. Разписката, която клиентът получава при плащането, тогава изпълнява ролята на касовия бон.

Значат и двете неща - лицензът И договорът. Наложен платеж през същия куриер, но без сключено ППП споразумение, е обикновено събиране на пари в брой и изисква бон. Ако не си сигурен какво си подписал, това е първият въпрос към куриера.

И една дата, която трябва да си запишеш. Еконт е подал заявление за предсрочно прекратяване на собствения си ППП лиценз, с действие от 25 септември 2026 г., като част от обявеното си излизане от пощенските услуги. Към момента на писане услугата работи нормално и не е обявен заместващ механизъм. Ако лицензът отпадне, наложеният платеж през Еконт спира да замества касовия бон - а Еконт е куриерът по подразбиране за голяма част от магазините в България. Проверявай регистъра на КРС преди тази дата.

Какво прави ZweiHost и какво не прави

Полезно е да сме конкретни, защото тук се раждат скъпи недоразумения. Платформата ти показва последствието още в момента на настройката: при всеки куриер виждаш кои начини на плащане са позволени и какво следва фискално от избора, а всяка поръчка, чийто бон остава при теб, носи изрична бележка в администрацията. Има и страница, която изчислява дали отговаряш на условията за режима без фискално устройство.

Това, което ZweiHost не прави, е също толкова важно:

Откъде да започнеш

Първо провери какво реално приемаш. Отвори настройките на куриерите и виж кои начини на плащане са включени за всеки от тях - често се оказва, че някъде е останал включен метод, който никой не използва, но който сам по себе си създава задължение.

После реши какво искаш да предлагаш. Ако картовото плащане ти носи достатъчно поръчки, за да оправдае фискално устройство или режима по чл. 3, ал. 17, включи го съзнателно. Ако не - изключването му е напълно легитимно решение и опростява живота ти значително.

И накрая - занеси този разговор на счетоводителя си с конкретиката: кои куриери, кои начини на плащане, има ли физически обект. Тази статия е за да отидеш подготвен, не за да си спестиш срещата.